автор: bon_bon

Бонбон, ако искаш нещо - вземи!
Ти ме научи да не плача, когато боли...

Митница, тази вечер напускам страната,
гледат документи -
тежи дългото чакане.
От микрофона -
моето име - ехти...
"Лицето при началника да се яви!"
По дяволите -
това не е място за шеги...
- Добър вечер - казвам безгласно.
- Добър вечер, Бонбон, знам, че си ти!
Грешка търся в очите му,
но намирам усмивка стара.
Не, началника не греши...
Следва прегръдка -
като онази от детството свято,
когато разбивах коляно.

"Щом като плачеш,
няма да играем вече." -
стягаме го кръв да не тече,
нахлузвам бързо пижама,
и пак прегърнати коцукаме двама,
а, след нас гласа на баща ми:
"Хм...тази хитруша -
пак е разбила коляно"

Другарчето от детството ми свято
днес поел е отговорност - голяма.

Как си? - питам с поглед -
сигурно си добре?
- Не!
Залъкът ми горчи,
списъци, трафик на хора, коли
жена ми зарязах - уж за добре...
Началник на митница, с кръгове под очи:
- Моля те, седни.
- Капитане, как ме откри?
- Забрави ли, че заедно празнувахме рожденните си дни?
Изважда от скъпа мебел -
бутилка стара.
- Виж, тук са реликви от нашите игри.
От бутилкатат изсипва бавно, бавно
неговите значки,
моят гердан от новото му сметало.
- Сещаш ли се, това е лодката от индигото,
което баща ми все търсеше,но не откри...-
- Нашите зарчета - с изтъпени ъгли.
- Колко много обвивки от твойте руски бонбони,
малкото ножче,
с него играехме на държави,
изсипват се накрая и
цветните ни стъкълца,
през които гледахме света...
- Бонбон, ако искаш нещо - вземи!
- Не, ти ме научи да не плача -
когато боли!

Началник на митница -
да не повярваш,
че скътал е в шишето
детските ни дни.

Плакахме без сълзи!

Внезапно съобщение
за трафик на жени,
и кратка заповед -
колите пропусни!
- Бонбон, нямам време,
на връщане се обади.
- Благодаря ти за бутилката с нашите игри!
- Не бива да даваме на времето - да ни победи!
Следва прегръдка стара,
като онази, от детството свято,
когато разбивах коляно.

Митница, тази вечер напускам страната.
Не ми се ходи в чужда държава.
Ще ми се на всичките хора да кажа,
как искам да тичам и коляно да смажа!