автор: roza1

Чувам я в мекото й съмване,
в песъчинките шлифоващи деня,
в коридора стигащ до стъклата ми,
в разпръснатите перли от вълна..
В скърцането на молива скучен
късащ бялото на листите на утрото
и пролазващ с ято мравки по гърба им..
В една цигулка запокитена неволно
от своя лък пред моята врата,
за да бъде ехо чуто, някога...

когато се превърна в тишина.

26.09.2006