автор: stoyan_dragnev

Ах.Тази убийствена орис, загубила цвят и форма. В течение на времето ясните и подтикващи към действия чувства, преминават в бегли и сиви спомени.
Когато си отчаян и ти се прииска да загърбиш нормите на общественността, да се оставиш на желанията си, съдбата ти е решена не от теб, а от нещо неопределено вътре в теб. Нещо загадъчно, съществуващо в твоето подсъснание. Оставям теб, читателю, сам да стигнеш до отговора, защото човек сам избира по кой път да върви, сам взема решенията в своя живот. Изпълнен с прозаични догадки.