автор: yd

Тя е кукувича,
тя обитава сънища в оранжево,
тя си говори с птиците,
и успокоява крачещия вятър.

- ето чуй я:


„Аз, може би... прозирам през прозореца,
чак до спокойствие на падаща звезда."

„Тя всичко е за мен
докато оформям устните й
противоположено поставени
на мойте страхове."

„Нуждая се от
движещите й се тихо устни
от меко-стегнатите сенки
във очите й."

Опитвам се по памет да опиша
тъгата, щом като съвсем прозира:

"когато стиска в пръстите си моя нож кристален
с полу-вина, полу-усмивка
и прави страховете ми действителни,
т.е.превръща ги
във моя транс-агресия,
а резултатът е
торнадо
и докато гледам,
очите ми се приземяват
в зелено-мътно-сивкава река."

"От мен навън реки и наводнения
и търсещите устни.
Колебаещи са думите ми,
когато тя говори
с всичките движения недоизречени,
след като я зная
гола.
Без нея бих бил звездопад
зад хоризонт
на падащи звезди."

"Нека и така го кажа:
Мога да говоря като ехо,
с полу-нега от самосъжаление.
Без нея съм зад хоризонта на отчаяните,
защото само тя ще може
да измете и да избърше
среднощни спомени на зазоряване
от моите очи.
Блазe
й!"
____________________

© yd ©

(приемете го като по-добър вариант на предишното, благодаря)