ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 910
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 910
 |  Няма
да ти кажа, че си красива -
ти сама ще забележиш
как те гледам.
Няма
да ти кажа, че те желая -
ти сама ще чуеш
как дишам.
Няма
да ти кажа, че се влюбвам -
ти сама ще усетиш
как топля.
Няма
да ти кажа, че ще ми липсваш -
ти сама ще се върнеш
при мене...
... Господи, когато ни сънуваш,
тогава ли се срещаме?!?
Публикувано от railleuse на 23.09.2006 @ 22:16:44
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 12996
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "нищо подобно" | Вход | 10 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: нищо подобно
от libra на 23.09.2006 @ 22:20:14
(Профил | Изпрати бележка) | | аспирински, това е тъжен стих |
Re: нищо подобно
от Meiia на 23.09.2006 @ 22:29:47
(Профил | Изпрати бележка) | Любовта-сънят на Бог..!!!
Топлят, топлят думите ти като реално докосване.
А кое е сън и кое не, май цял живот няма да си отговорим. Любовта, реалност, ама каква..?!
Стихове на границата на материализираното и нематериалното.
Поздрав за хубавия стих! |
Re: нищо подобно
от pype6 на 23.09.2006 @ 22:53:56
(Профил | Изпрати бележка) | Господи, когато ни сънуваш,
тогава ли се срещаме?!?
хубав въпрос - най-ценното в този стих! |
Re: нищо подобно
от butterfly на 24.09.2006 @ 00:15:28
(Профил | Изпрати бележка) | Тези неща не се казват. Те се усещат.
Мил поздрав! |
Re: нищо подобно
от regina на 24.09.2006 @ 01:11:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Боже ,има ли ги още тези мъже? |
Re: нищо подобно
от Marta на 24.09.2006 @ 06:34:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | има една книга, която четох лятото - велика книга, последното изречение в стиха ти ме върна към нея...
Докато живееше в Одрин, а и по-рано в планината, Пиньо никога не сънуваше, а може и да беше сънувала, но онези дълбоки видения, от които не остава спомен. Тука изведнъж започна да сънува истински и смаяна разбра, че сънят е също някаква действителност, в която нещата могат да се случват отново, като с лекота надмогват времето, макар и по необяснимо объркан начин. Отначало Пиньо се плашеше, за нищо на света не можеше да резбере как е възможно да е тук и там едновременно, но постепенно свикна и спря да крещи в мига на събуждането.
Една нощ в съня си чу гласа на Сируи и това не беше сънуван глас, а жив, Пиньо-о-о, сега аз съм вселената, прекрасно е да си вселената, Пиньо, да си във всичко и всичкото да е в тебе, ти не се плаши и не тъгувай, бих искала да ти обясня всичко за себе си, но сега вече не мога да бъда обяснена;
в съня на Пиньо беше объркано и сияйно, беше светлина, шеметна скорост, безформени предмети в безтегловност и сред всичкото това гласът на Сируи, който идва от неопределена посока, а също и някакъв друг глас съвсем отблизо, който се преплита с нейния и изрича непонятно и строго сложи повече пръжки в попарата, Марийо; петел напряга гърчава шия и крещи огнено, вятър плющи с истински криле от сребро, вдига разпилени трески от коноп и облак от конопени влакна, тъгата по Сируи нараства и свива сладка топка в стомаха, в онова, което се случва има единствено хаос и Пиньо трябва да се създаде от хаоса, сама да се сътвори отново,
и би трябвало да излезе от съня, за да си го обясни, всички правят така, сънуват и после тълкуват сънищата си, но понеже човек има нужда и от необясними неща, тя за нищо на света няма да излезе от този сън, няма нужда да се връща в осмисления свят,
щом нещата могат да се случват и по този начин.
Обаче, петелът с гърчавата шия неудържимо сътворява утрото, пляска с могъщи съдбовни криле и подсеща колко този свят е обясним и неизбежен, Пиньо отваря очи с неудоволствие.
По-истинско й беше в съня, още звучат в ушите й последните думи на Сируи никой никого не напуска, защото не е възможно,
живите сънуват мъртвите и мъртвите сънуват живите, и когато това се случи едновременно, те се срещат, и ние с тебе, Пиньо сънувахме един и същи сън,.."
"Елада Пиньо и времето" Керана Ангелова |
Re: нищо подобно
от DenSiana на 25.09.2006 @ 10:28:01
(Профил | Изпрати бележка) | много витамонозен стих...
хареса ми! поздрав! |
|  |
Начало
ХуЛитери
