ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 643
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 643
 |  На моите Приятели
Колко хора преминаха прага ми...
Следите от окаляни цървули още личат.
Безкрайни митохондрии в ядрото...
Разграден пазарски двор - така отворено!
Установих, че гостоприемството се и наказва. С рак.
И тогава домът ми замръзна. Превърна се в ескимоско иглу.
Пак няма врати и катанци, но...
Отваря се по един-единствен начин. Чрез разтопяване.
Паролата елементарна (не заради римата).
Тя е простичка - един затоплящ дъх...
И странно, дори го получих. Не един, а много повече.
Нищо, че имаше и такива -
с цвят на теория. И пара от лед.
(Понякога се замръзва от топлина.)
Но се случи. Всъщност дори не знам колко сте.
Останахте ми единствено тези, които...
Не, не искам да ви броя.
Защото...
Стискахте в дланите си с мен
изхарчената за пробити сребърници
последна шепа моя гордост...
И колкото и да е невъзможно да бъдеш лекарството,
което няма властта да лекува,
вие опитвахте. Изкуствено дишане!
Дори и с пробития ми от липсата въздухопровод.
Защото...
Приехте всичките ми решения.
(Нищо, че били глупави!)
Не ме напускахте при всяка моя слабост -
дори когато бях лоша, дори когато ме и забравяхте.
Не бяхте силни -
лекувахте ме с фино докосване.
Те, силните, обикновено имат силата да си тръгват...
Интересното е да помилваш (с мъничка ласка!), и да останеш.
Да, останахте ми единствено тези, които...
Всъщност дори не знам колко сте.
Исках да ви го кажа. Защото...
Като онази евтина запалка сте -
единствен подарък за моя Рожден ден,
купен с последните си джобни от сина ми.
Публикувано от railleuse на 21.09.2006 @ 22:40:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "(Не)Предизвикано" | Вход | 11 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: (Не)Предизвикано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 22.09.2006 @ 07:11:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Паролата елементарна (не заради римата).
Тя е простичка - един затоплящ дъх..
________________
В поредния психоанализ - поредните редове, написани сякаш за мен.
Винаги ги намирам. Затова и никога няма да спра да те чета. |
]
Re: (Не)Предизвикано
от Jiva на 22.09.2006 @ 08:48:04
(Профил | Изпрати бележка) | трудно се чете, рейни...така си го написала, че да се препъва човек във всяка дума...и да не я отмине незабелязана...
предизвикващо!! |
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.09.2006 @ 23:28:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Има една настилка – нарича се калдъръм...
И по нея внимаваш как ходиш, защото този път никак не е гладък, и можеш да си счупиш главата, ако се спънеш. Но пък всяко камъче там е пренесено и положено с ръцете. Ръчен и робски труд. И той никак не е съвършен, дори е груб, бих казала, но пък в него е вложено всичко, което е в нас.
Така и с този стих...
Благодаря ти!
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.09.2006 @ 23:42:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Категорично е истинско! И много тежеше, меко казано.
За болката дори и не коментирам.
Но пък... ето, появявало се е и другото. И то заслужава всичките ни усмивки. И този стих, надявам се.
Зарадва ме присъствието ти. Много...
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от alef на 22.09.2006 @ 12:09:27
(Профил | Изпрати бележка) | "Те, силните, обикновено имат силата да си тръгват..." ...А всъщност силата е в това, казаното в следващия ред!
Поздрав!
|
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.09.2006 @ 23:55:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Често съм се блъскала за отговор на този сакрален въпрос...
Сигурна съм, че ужасна сила се иска и да си тръгнеш. Абсолютно сигурна!
Но да останеш, когато...
Не говоря за оставане против волята и чувствата ни.
Всъщност отговора е винаги такъв, какъвто на нас ни се иска – спрямо живота ни, постъпките ни, обстоятелствата. Какъвто е за нас е истинския. Какъвто е в нас, тоест. Рецепта генерална няма, за добро или лошо.
Не отричам чуждата истина, но аз съм го дефинирала, за себе си – ясно и неприкрито...
Благодаря ти!
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от Meiia на 22.09.2006 @ 17:07:56
(Профил | Изпрати бележка) | Образът на тази запалка, значков за мен, ме стегна за гърлото. Ти знаеш защо.
Когато си стигнал до такава безпощадна откровеност с живота, очи в очи, когато са се разбягали всички илюзии настрани, тогава малките знаци на съпричастие, онези от света на сърцето, имат силата да изправят на крака. И са големи знаци отедин друг свят!
Чета и си си казвам, че даваш повод да се преосмислят понятия като слабост и сила, истинско съпричастие и прикрито безхаберие, кое е в жестовете на внимание е наистина скъпо и кое само привидно такова. Иначе казано, кое е родено от обич и кое просто не е обич, а рутина, която дори сърцето може да придобие, затваряйки само себе си заради някаква житейска пресметливост, да речем.
Кое в живота ни е обич и кое само изглежда като нея?!
Да, замисли ме и ти благодаря за това, както и за безпощадното изричане! |
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.09.2006 @ 10:08:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | тогава малките знаци на съпричастие, онези от света на сърцето, имат силата да изправят на крака...
_________________
И ти знаеш, Мея... Както пишат във фамозните холивудски филми, финалът е “създаден по истински случай”...:) За съжаление. Този Рожден ден едва ли ще го забравя. Болката от лошото с времето се забравя и тушира, слава Богу – поне при мен е така, остава само метафората.
Колко си права, да... Истинското съпричастие, жестовете – когато имаш наистина отчаяна нужда от тях, да не говорим за обичта, която ги обуслявя от самосебе си, без да се чака нужда и повод – те винаги се самодоказват. Ако съм дала повод за преосмисляне на някои понятия, не е никак малко...
Всъщност всички причини, поради което не сме направили нещо си, е само едно оправдание. Не пред другите, а пред нас самите. Защото за липсата на някои действия – тези, “от света на сърцето”, извинение би могло да е само непоправимото с нас. Ако такива самообвинения дори липсват и си продължаваме живота по нашему, без дори да се спрем, и... какво изобщо да обсъждаме?
Този стих, обаче, не е обвинителен, и не е за безхаберието – не е редно да упрекваме за липса на чувства и действия. Този стих е именно за онези пламъчета от евтина запалка, даден ми от обикновени хора, и то не от центъра на моята вселена, и на които вероятно МНОГО им е струвало, и все пак...
Ако поне малко направих тези единици хора да се почувстват специални, недостатъците му откъм художествена гледна точка определено не ме интересуват.
Благодаря ти, Мея! За думите. И за това, че те има...
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от Meiia на 23.09.2006 @ 17:54:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, няма обвинение и у мен. И аз твърдя, че обичта или я има, или я няма. Тя не е учтивост да я изиграем. И съм против играта на обич. Исках да кажа, че има жестове, дори особено големи и дори чувствени, които я имитират, но не са белег за нея. Поне, ако се вгледаме добре в тях или, ако нещо по-нататък успее да ги разбули. Нека са истински жестовете на обич, па макар и малки да са. Колкото-толкова. Само да е истинно. Другото за какво ни е?! |
]
Re: (Не)Предизвикано
от Meiia на 25.09.2006 @ 13:53:31
(Профил | Изпрати бележка) | "знаков" образ
сега виждам грешката:)))
ех, пръстите..:)) |
]
Re: (Не)Предизвикано
от kristi на 23.09.2006 @ 16:47:26
(Профил | Изпрати бележка) | Те, силните, обикновено имат силата да си тръгват...
Интересното е да помилваш (с мъничка ласка!), и да останеш.
!!!!!
Толкова мтого болиш, че ми се иска да те докосна. Всъщност- правя го, дано да усетиш!
Поздравявам те за умението такава болка да превърнеш в страхотен стих!!!
Прегръщам! |
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.09.2006 @ 19:16:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наистина горчеше. МНОГО...
Но този стих не е за огорчението. От хубаво, и за хубаво е написан. И исках да стане много хубав, и много истински, и много силен, и смятам, че иска още мъничко, но някак изведнъж му сложих точка. И се получи такъв, какъвто.
Дано е за добро... Ако го чувстваш страхотен, значи е за добро.
Аз благодаря....
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 26.09.2006 @ 12:32:59
(Профил | Изпрати бележка) | Ако имам право да казвам пароли....ето!
"5 ъгъла"
Е, представи си точно сега как ми подействаха думите ти!
Здраве и Любов!
:-*
|
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 26.09.2006 @ 15:36:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Чудесно си представям, защото съм го изпитвала. И този стих е рожба на това чувство...
А ти да си здрава сега, Жени! Другото ще се нареди.
Благодаря ти за паролата...
|
]
]
Re: (Не)Предизвикано
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 27.09.2006 @ 21:38:27
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Рейни!
... Именно това ти стихотворение ме накара да посетя сайта ти - останах очарован, а и въобще останах там! ..........
Поздрави!! :))*
_Z_ |
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.09.2006 @ 21:59:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Изненада ме и не знам какво да кажа, Зен...
Имам и по-хубави стихове, според мен. И по-лоши. Както всички автори. Но всеки един стих си го обичаме, дори и да е недъгаво по рождение бебе, или любвеобилно дете, или разглезена госпожица, или сърдит тийнейджър, или несправедлив и суров младеж, или красива и зряла жена, или... или... или... Наше си е, рожбичка на различните вътрешни мигове ни е, и не трябва да се отказваме от него.
Този беше създаден с благодарност! Държах. Вярвам си личи. Може би затова и ти така...
За сайта... Зарадва ме определено, признавам. Ще повторя едни свои думи: той е създаден от любов, и с любов. Тогава нещата винаги, наистина винаги се получават – дори и несъвършени, но така, както трябва. И без да се изхвърлям, смея да твърдя, че докато дишам, ще...
Благодаря ти! И добре дошъл...:)
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от Merian на 11.10.2006 @ 13:24:04
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | Как стискат само за гърлото стиховете ти...
Чета ги и трудно им реагирам словесно, Дъждовно момиче, много има в тях за съпреживяване и съобмисляне.
Ще си поседя пак във виртуалната ти къща.... |
Re: (Не)Предизвикано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.10.2006 @ 13:41:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Стискат... Тези, които има за какво. Останалите – здрави да са!
Мериан, благодаря ти! Държах да напиша този стих. За определени хора. И заради себе си. Един да съм зарадвала и накарала да почувства това, което исках – стига ми. Знам, че успях. Щастлива съм. Заради тях.
Добре си ми дошла отново. Домът ми е отворен – за тези, които...
|
]
Re: (Не)Предизвикано
от Nika на 07.11.2006 @ 20:09:39
(Профил | Изпрати бележка) | Защото...
Не се отдръпваш от болката на приятел,
дори когато твоята собствена те опустошава.
Или когато сърцето трепери от щастие в гърдите ти.
Обич и грижа... Те не се дават по заслуги или задължение, но знам - ще си обгърната в топлата им прегръдка. |
]
Re: (Не)Предизвикано
от copie на 19.11.2006 @ 10:08:30
(Профил | Изпрати бележка) | еее, поне сега го прочетох!
няма закъсняло четене за такива стихове... фино докосване, което боли по-силно от удар на брадва |
|  |
Начало
ХуЛитери
