автор: Freya

Тази нощ ти не спиш,
в теб луната е втренчила
бялото на очите си,
а в ухото ти диша
предпоследно четиристишие
и в ръцете ти хленчи,
и оплаква дните си.
А аз го насъсках, признавам,
да пълзи под вратата ти.
Казвах, че всичко прощавам,
благородно не търся разплата,
но за моите, безсънните нощи
ти отмъщава луната.
Чувствам се толкова лоша -
ще ми се мъничко още
да ти светя в очите,
съвестта ти до сплитам,
да тежа на гърдите ти.
Ще разлея до дъно
твойте, цветните сънища -
толкова лоша ще ставам
само по пълнолуние,

за да не ме забравиш...