автор: onisifor

Ще те издебна утрин
по разсъмване
като бездомно куче
на пиянска сватба.
Ще пият весели петлите
от кръвта ти,
а аз- безочлив-
ще преравям
за душата ти.
Ухаеш тихо
на разбуждане
и носиш кош,
изплетен от желания,
изтъркал времето
във дълго търсене
и натежал от пиети,
загърбили признания.
Не ми се ще
да влизам във съня ти,
да сядам тихо
до мечтите ти.
Ще те убия някъде навън,
на мръсно,
ще те заровя бясно,
лукаво тананикайки.
Ще тропам силно,
дано не станеш,
дано не тръгнеш боса...
Ще го направя ей-така-
да те раня, да те ядосам.
Ще имам шанса
алчно да се моля,
навярно ще избягвам
от въпросите...
А с моя бог
оставаме човекоядни-
ще седнем да обядваме
и ще изтляват
два димящи фаса...
Не биваше, не биваше
да те докосвам,
не трябва да осъмва
само вятър.