автор: silvertear

Истинските мигове на щастие почти винаги са доста кратки...просто минути,сякаш откраднати от времето...
едновременно изглеждат толкова лъжовни ,но и истински,защото си повярвал в тях..Странно е,но щастието е също толкова силно усещане както болката- усеща се със всяка клетка на тялото,с душата и сърцето.Щастието,като се замисля...,минава някак леко,ефирно,почти незабелязано,сякаш кара времето непрекъснато да бърза и забравяш за момент къде си,какъв си,забравяш всичко!А болката? Тя винаги умишлено ми забавя всяка минута,задушава,сякаш те беси с въже..усещаш непоносима тежест и сърцето ти пулсира в гърлото,а сълзите са най-красивото и чисто нещо от целия ад,в който гориш,докато страдаш...но в този случай дори за секунда не забравяш кой си и къде на дъното се намираш..Болката не ще и да си ходи- като една от онези досадни мухи,които колкото повече гониш,толкова повече ти досаждат,сякаш им доставя удоволствие да те дразнят..Докато за мен щастието е като красива пеперуда,която можем да зърнем отдалеч и ако имаме късмет да дойде за миг при нас,но и си отива така бързо и внезапно,неочаквано дори,както е и дошла.Да почувстваш щастието така силно и притегателно,както истинската болка си е рядко явление и истински късмет,но щастието,макар и рядко,Винаги се Връща,поне при тези,които отдавна не са го срещали пък и наистина го заслужават,повече от онези,които вече го имат....