ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 711
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 711
 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "не по главните улици и не по себе си" | Вход | 8 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: не по главните улици и не по себе си
от kundalini на 16.09.2006 @ 09:11:29
(Профил | Изпрати бележка) | )))) винаги съм обичала кривините - дори до момент на пристрастяване.не търся символика в 8-части, разгледаждам ги от горе на долу и обратно - и се развръзвам, развръзвам - а дали оставям диря???Обичам, когато се изразяваш така )))) - обичам и запътили се празни линии / не вметвам кое е приоритет - запътили се или празни / - а релефът, той като че е просто придатък - понякога / защото ми е любима дума/...
такава слабост си ми!!!
...дори без думи... |
Re: не по главните улици и не по себе си
от infinity на 16.09.2006 @ 15:11:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | ооо, аз май във всичко търся символика)) заплюла съм си я тази осмица и това си е! :)
а празните линии повличат .. доста повече отколкото ми се иска понякога /и аз я обичам тази дума))/ релефът е всъщност това което подлежи на промяна, съдържа гъвкавост и позволява "кривините" ) падам си по ненадейни завои
ти си ми слабост! :) и само ме караш да съм многословна аааа !! ))) |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от midnight_witch на 16.09.2006 @ 09:22:27
(Профил | Изпрати бележка) | усуквам мислите си
по парапетите на всяко стълбище
по което слизам
надявам се да уловя в празното пространство
задъханият пулс на тихо несподеляне
така че
не мога
не намирам сили да се удавя
в словесния въртоп на думите
и залоствам сърцето си
и захлопвам очите си
и се хвърлям по вятъра
нека ме носи нека ме влачи и ме пилее
като прах на мъртвец
и така
и изобщо
и иначе казано
защото
тя ,
тази жена
тя е мъртва отдавна
свита в черупка
от бадем и е с дъх на циан
хрупа в мислите
чупи спомени и присяда, присяда така че
е нужна не бутилка ,не две
а няколко Jack Daniels или Cheevas Reegal
за да можеш да преминеш през нея
без по палтото ти да останат тръни и миглите й ,
любовта й като натрапчива (ци)роза
за това прекрачи през парапетите ,
на всичко онова което помниш
което изпива въздуха ти и те облива в ( не)спокойствие
забрави, пропусни ги и вземи асансьора за неизвестното
ще си сам
ала ще бъдеш себе си ,такъв какъвто те срещнах.
но не те познах. |
Re: не по главните улици и не по себе си
от infinity на 16.09.2006 @ 15:06:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | рухват сенките
политат в просъница стихове
неизрисувани
вечер е
палят се мисли от звук
намерена в шумно препъване слизам под себе си
стъпва вятър по вените ми
прескачам напук
пространствени полукръгове
на светлини
които се въздигат като следнощия
пее утрото
пия сок от деня си отнесен
като обич по съмнало вкусен е
като нея е толкова есенен
а сякаш сънувам как всичко достига
бездокосванията и докосвам стъклото
в което не бих се побрала разлята
в пробягалато мълчание по устните му
светът се завърта
като мен срещу себе си
и замесвам от сенките нафори
Светът е от думи
думите - без реалност
а аз с тях живея
така
че и Той да им вярва
.............................................
по какъв начин да ти благодаря кажи ми
за да звучи поне достатъчно.. |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от DenSiana на 17.09.2006 @ 13:54:59
(Профил | Изпрати бележка) | | !!!!!!! благодаря. |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от homunculus на 16.09.2006 @ 10:29:10
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | Е, дори да оставим другото, това ..."под смолисти следи от живот и други пълзящи" ме "хвърли в оркестъра", пък той поизтупа няколко прашинки минало (особено активни бяха контрабасите) и ме пусна да пропълзя обратно на сцената.
:))))))))))))))))) |
Re: не по главните улици и не по себе си
от infinity на 16.09.2006 @ 15:18:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | пък тя хареса коментара.. но само ако филхармонията си няма диригент
при подобна активност на контрабасите нищо чудно обратното на сцената да се окаже пуснатият..
много усмивки, много нещо (щед/ър/ра) :)
благодаря. ))) |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от DenSiana на 17.09.2006 @ 14:00:28
(Профил | Изпрати бележка) | не, не само коментара. с частта по себе си имам затруднения...
поздрав! |
]
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от alef на 16.09.2006 @ 12:29:36
(Профил | Изпрати бележка) | "мислиш ли че щом не сме били
имам някаква представа колко би ми липсвал"....Много силен риторичен въпрос!
Ужасно е хубаво....цялото!
Поздрав! |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от sYco на 16.09.2006 @ 17:30:13
(Профил | Изпрати бележка) | уф, влезе ми под кожата това
страхотно е
и кутиите
от
'изпратили -
липсващи'
-
тъжни. |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от Marta на 16.09.2006 @ 17:53:33
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | накрая да те срещна същия
успяваш ли изобщо да ме разпознаеш
...
дърветата са облачни
златисти ръбовете им предръбни
и предесенни,
а мислиш ли,
че сме били и нощни
и дневни
прилепи и чайки
разбърквам чая си отчаяно
меланхолично
прилепчиво е присъствието и -
на липсата |
Re: не по главните улици и не по себе си
от infinity на 16.09.2006 @ 18:28:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | много е хубаво, Марта! много ти благодаря :)
и
как ме изкушаваш да ти копирам сега тук едно нещичко ))
ето:
"голо дърво"
На птици не завиждам, та нали
в полето на една материя живеем.
И мисля си: съдбата ми дори
е по- завидна, ето- пламенея
от кръговрат но слънчеви зари,
а от луните през нощта сребрея.
Очаква ме голяма тишина
и късове от тялото си давам.
Понякога си мисля: ти си на
живота най- високото стъпало.
Отронвам късове от своето тело.
Така ще мога аз отново да живея.
А те са спомени. И знам, че е било
това от мен, което в тях живее.
Ще го погълне гладната земя,
за да го върне като жито, като щастие.
Ще бъдем радостни. И във това
е може би и цялото нещастие.
С. Игов |
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от Marta на 16.09.2006 @ 19:00:41
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :)
От снощи чета Марин Сореску, Габриела Мистрал и "Панаир на суетата", него отново. Както съм ги захванала стиховете ще ги изчета скоро, но романа кой знае кога. Книжката на Мистрал, която открих е с много архаичен превод. Хубав, но стар - от 63 година, на Далчев и Муратов...
виж какво ти харесах от друг един поет
СОНЕТ 33
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват белите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения.
У. Шекспир, в превод на Вл. Свинтила
|
]
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от copie на 17.09.2006 @ 01:34:11
(Профил | Изпрати бележка) | искам да кажа, че ме разтърси
казвам го, всъщност
това е! |
Re: не по главните улици и не по себе си
от copie на 17.09.2006 @ 01:41:47
(Профил | Изпрати бележка) | | обратното отброяване ми е лична и много важна тема. изобщо - благодаря! |
]
]
Re: не по главните улици и не по себе си
от mariq-desislava на 22.11.2010 @ 07:54:06
(Профил | Изпрати бележка) | | че като ми се разчорлиш из сетивата не ми остава друго, освен да почна да си превързвам душата |
|  |
Начало
ХуЛитери
