автор: Slon-Madrigal

Някога, много отдавна, когато прапрапрабабата на прабаба ти била съвсем малка,
по нашите земи се родило момче, което нарекли Йоан. Йоан било царско име, то щяло да носи късмет на детето, а на малкия Йоан му трябвал много късмет, защото животът му бил много труден.
Ти знаеш, че никой не избира къде да се роди и кои да бъдат родителите му - семейството на момчето било много бедно, но всички в него - майката, бащата и децата много се обичали и си помагали. Бащата по цял ден се трудел на полето, майката шиела и предяла от сутрин до вечер за чужди хора, а по-големите братчета и сестричета помагали на родителите си и се грижели за по-малките.
Денят им не бил лек, но щом се съберели всички вечерта пред огнището, радостни, че са заедно започвали да си разказват различни истории, да се смеят и веселят. Йоан бил най-малкото дете в семейството и най-много обичал, когато майката започнела да разказва за чудните и добри неща, които сторил Господ Бог на хората и на света и слушал с широко отворени очи за необикновените царства, в които доброто винаги побеждавало, защото било справедливо и защото важно било не онова, което е видимо за очите, а онова другото, което остава в душата на човека.
Минали години, малкият Йоан пораснал и виждал колко много се нуждае светът от вяра и добро - хората често забравяли мъдрите думи на Господ Бог и предпочитали да бъдат несправедливи и неблагодарни. И ти си ги виждал, нали?
И Йоан се огорчавал от това, но не знаел какво да стори, за да им помогне.
Една от сестрите му се влюбила в момък от околността, но не могли да й дадат подходяща зестра и сватбата щяла да се разтури. Гледал Йоан сълзите на сестра си и си мислел:
"Мога да направя само едно: ще й дам всичко, което е мое, и така тя ще има достатъчно, за да бъде щастлива."
Отишъл при нея и й дал малкото вещи и спестени пари, които имал, а сестра му го прегърнала и му казала:
- Братко, а ти какво ще правиш сега, когато ще бъдеш съвсем беден и безимотен? Остани при мен, аз и децата ми ще те гледаме до старините ти, защото ти ми направи голямо добро.
А братът отговорил:
- Не искам отплата за това, което ти дадох, сестрице, искам само да бъдеш щастлива, защото много те обичам. Не искам да тежа на теб и на семейстовото ти, виждаш, времената са трудни за всички. Не искам да тежа и на близките си, затова ще тръгна по света да помагам на хората с единственото, което ми остана - вярата ми.
Като чули това, близките му се натъжили, защото много го обичали, но като видели, че Йоан е щастлив от решението си, се сбогували с него и го благословили за дългия път.
Решил Йоан да отиде далеч от градовете и селата на хората, за да може на спокойствие да се моли на Бог да опрости греховете и болките им.
Вървял, вървял дълго през поляни и долини и накрая се изкачил на една много висока планина, откъдето се виждала цялата земя като на длан. Ти изкачвал ли си се нависоко и дали си виждал земята като на длан? Човек се чувства мъничък, съвсем мъничък и намира мястото си в света.
Йоан останал там, хранел се с листа и коренчета, пиел вода от бистрите планински извори и нощувал в една пещера.
Хората узнали за него, много му се чудили, нарекли го отшелник и пустинник - уж заради това, че живеел сам в толкова пусто място. Само че те не знаели, че животните от планината и от равнината сами идвали при Йоан, говорели му на техния си език, а той ги разбирал и им помагал в техните им животински работи. Как така ги разбирал ли? Когато обичаш някого, го разбираш.
Да, дори и страшните вълци и мечки идвали с малките си при него, а той ги галел и чешел по ушите и те му се радвали, защото усещали, че сърцето му е добро и изпълнено с желание да помогне на всички.
Накрая започнали да идват при него и хора от различни места - молели го да поиска от Бог оздравяването на близките им или пък прошка за сторени лоши неща. Йоан изслушвал мъките на всички, утешавал разплаканите и отчаяните и изпълнявал онова, за което са го помолили - дори молещият да бил най-страшният престъпник. Ала никога не вземал пари и дарове за стореното, а казвал на учудените хора така:
- За какво са ми вашите пари и вашите скъпоценности тук, в планината? Идете и ги дайте на бедните и бъдете щастливи!
Скоро мълвата за този необикновен човек достигнала и до самия цар и той дошъл при отшелника, за да го изпита и да поиска мъдър съвет за управлението на царството си.
Какво си мислиш, че казал Йоан на царя?
Казал му само едно - че единството прави силата, че задружни народ и владетел могат да победят всяко зло и нещастие.
Замислил се царят над думите му, а през това време Йоан гребнал шепа вода, за да накваси устните си. Видял това царят и му казал:
- Как може мъдрец като теб да пие вода от шепите си, нима нямаш дори чаша, с която да гребнеш от извора? Тогава аз ще ти дам моята - моля те, приеми я като благодарност за мъдрия съвет, който ми даде.
Извадил царят чаша от злато, покрита с искрящи скъпоценни камъни и я подал на отшелника, но той се усмихнал и отказал да я приеме с думите:
- Царю, аз не искам дарове в замяна на стореното добро, та дори това да е дар от теб, в чиито ръце са съдбините на царството ни... Имам всичко, което ми е нужно - моята вяра и любовта ми към живинките и света, не ми трябва нищо повече. Вземи обратно чашата си, отнеси я в двореца и нека потомците ти я вдигат в наздравица, за да пребъде царството ти!
Царят си взел обратно подаръка, поклонил се на мъдреца и си тръгнал.
Дълги години отшелникът Йоан помагал на хората, докато накрая Бог не прибрал душата му при себе си. Потомците на онези, които намерили спасение в добрите му думи и в добрината му, го почитали като светец и го нарекли свети Йоан Рилски, по името на планината, където живял.
Мислиш ли, че той наблюдава от небето какво правим и накъде вървим - по лош или по добър път и, независимо от всичко, ни помага?...