Всяка сутрин
като куче на верижка
идва слънцето.
Изгрява
метален лев за телефон
от джоба ми
и твойте думи
винаги по-дълги са
от моето мълчание.
На път за вкъщи:
вятърът завира
език в ухото ми.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|