ЕСЕН и Светозар
Сънувам чуден сън - море, вълни, прибой...
Усещам страстно женствено присъствие...
Коя си ти, незрима, но прекрасна непозната?
Къде си? Как да те открия?
Там, където се сплитат стихии
и поглъщат се в бурен екстаз,
там, където морето се мие,
там прокрадва се моето АЗ...
Лети на вълните по гребена,
разбива се с вик във прибоя,
изпраща мечтите-молебени,
намира небето, покоя...
Покой...
за мен непостижим
ще бъде вече той -
щом знам,
че блян неотразим
витае нейде там...