Сега съм тук. Ще ти говоря...
Знам, има време да ти липсвам.
Нощта- дълбока черна яма
ще ни разделя и събира.
Ти в болката ми насъбрана
самотен стих си недописан.
Повтарям си- не си измама
и белия си лист прелиствам.
Не искам да съм нежна драма,
не се докосвам до звездите,
романтиката е за двама,
а тука сякаш някой липсва.
И въпреки това говоря...
А утре, ако мен ме няма
със стих вратата ще отворя
и пак до тебе ще остана.