Въображение, Honey, въображение,
понякога ти липсва,
когато ми писне
от тихите игри манипулация
из подредената тясна стая,
с висящи скелети по закачалките,
на момиченцата хлипаши след тебе,
като мен, Honey,
но е късно вече,
мина лятно безвремие,
а всички порастват за наказание,
и мен не ме е имало
в малкото шкафче до леглото ти,
и не съм се завивала в белия ти халат,
от страх, че ме виждаш,
и искам да бъда видяна,
Въображение, Honey,
понякога ми липсва,
за да отговоря на ехидната ти усмивка,
с пореден хищен поглед,
а всъщност съм изморена от съмнения,
и ми се спи като на мокрото,
премръзнало псе на стълбите,
а се влача елегантно-износена
по снобарските ти ресторанти,
като изгубено зайче
в развъдник за вълци,
около пладне...