автор: bon_bon

Един човек
с измокрена риза
под моя чадър от дъжда приютих
дали е с професия, име и виза,
що за човек е, дали не сгреших...

Закрачихме тъй под проливния дъжд
и нещо внезапно разтърси душата ми
на баща ми прилича непознатия мъж,
под чадъра той докосва ръката ми.

Отново е пролет и капки плющят,
а моят баща е безплътен и спомен.
Къде си поне ти - човек непознат,
приличащ на татко, мокър, доволен.

Не спирай, не спирай ти пролетен дъжд,
вали и в деня ми, вали и в нощта.
С разтворен чадър ще търся непознатия мъж
приличащ, приличащ, на моя баща.