Чувате ли? Някой там, зад хълма
удря онемелите камбани.
Даже без езиците изтръгнати
бият онемелите камбани.
Някой луд или юродив още
вярва, че са живи и опитва
да разтърси празните им конуси
и да ги събуди за молитва.
Но безмълвни, в себе си заточени
са сърцата им - и няма връщане.
Оставете ги на мира, моля ви!
Те на вид изглеждат само същите.
Призивно и страшно. Някой бие,
плаче с онемелите камбани.
Искам като вас да ги отмина…
А дори не знам дали крещя,
или чувам себе си в гласа им -
като звън в пустиня.