Проблясъци от лунен шепот...
Играем "сляпа баба" във гора.
Страхувам се, но търся те нелепо.
с превръзка на очите от листа.
Краката ми са боси и студени.
Едва прекрачват буйната трева.
Ръцете ми те гонят уморени...
Припадам като гълъб във пръстта,
миришеща на дом, на вечно, черно,
поглъща ме, изпива в мен страха.
Щурци крещят, а вятърът безсилно,
опитва да довее любовта.
Опитва да издуха ревността ти,
да вдъхне в тебе старата искра...
Успява ли не знам, но чувам стъпки,
че тръгва някои късно във нощта,
да дири никoй, даже да е късно,
с превръзка на очите от листа.
A