автор: sradev

предишно
паралелно

- Да не си загубил някоя спринцовка? - прекъсна съзерцанието му една иронична усмивка на лицето на елегантен и тъжен господин с чанта за документи.

- Търсех вода, за да се огледам. Приятно ми е - юнак Хаймаана.

- Радвам се да видя млад вампир. Приятно ми е - центурио Футо.

- Господин Футо, бихте ли ми казали защо всички ми казват, че съм вампир?

- Центурио! Моля да ме титулувате центурио Футо. Другите титли не ги признавам. Но да приседнем на лавката, да прочетем истината.

- Знаете истината?!

- Имам манускрипти, ще я потърсим там.

- Може ли истината за мен да бъде скрита в древни манускрипти. Та нима древният автор ме е познавал?

- Думите те познават.

- Но думите са мъртви!

- Няма мъртви думи. Има заспали думи. Сложи ги на мястото им и те ще оживеят. Няма мъртви езици. Старите езици живеят в младите. Дали са им скелета на изреченията, корените на думите, украшенията.
Ето, забравени са първите хора, които са казали "обичам", а думата е все още жива. По-жива от тебе. И там, където те няма, и тогава, когато спиш, тя е жива. Нима ти си по-жив от нея?

- Но аз съм кръв, плът, жили, кости...

- Каймата също е кръв, плът, жили... а дори кожа, косми, кости можеш да намериш в нея.

- Добре, нека бъдат живи думите. Но като могат да ме прочетат какво казват за мене?

- Казват, че търсиш себе си в другите. Намерил си една, поискал си тя да ти каже кой си и си я изтормозил така, че да избяга. А когато си задаваш въпроса "Кой съм аз?" ти не си ти.
За това ти казват, че си вампир - събираш себе си от другите. Боцкаш ги с въпроси. А когато ти омръзне си готов да кажеш - този или онзи сгрешиха. С какво право назначаваш съдийте си?

- Нали съдийте ги назначават...

- Назначават тези, които искат да се скрият зад тях. Но намират слуги, които си вярват. А ти го правиш същото, но със свободни и без тяхно съгласие.

- Ами, ако тя не ми прости?

- Тя може да ти прости, но ти няма да си простиш. Предателя знае, че е предател. И никога не прощава. На другите.

- Но теб, центурионе, не съм предавал.

- Да, останало е нещо човешко в тебе. Все още поскубваш от другите. Като вампирясаш съвсем, тогава ще се затвориш и ще тормозиш само близките си.

- Аз изливам душата си...

- Черпиш не със светлина. Ето, Царя на Масата си е изработил щит - не те оставя да отвориш бутилката с чернилка. Но повтарям, човешко, малко, но все още човешко, е останало в теб - не тровиш за сега близките си. За това и сега не я видя.

- Че как с въпроса "Кой съм аз?" мога да тровя близките?

- Искат да ти помогнат. Не могат. Кръвта на неможенето пиеш. Това те опива и очите ти кръвясват. Хайде, стига! Ще те запозная с Чародейката. Тя беше в моята центурия. Може да те заведе в Змейова градина.