автор: Gerlan

Крача по плажа, водата краде стъпките ми,
спомените ще полетят, като гларуси-вървя,
а бризът ги крие зад дюните и ми е равно,
както преди да завали.
Лято, имаш мореи вълни, пясък остана ли,
имаш ли, две-три голи скали за носталгия,
ще ми услужиш-нали!
За да опитомя глътката мента, от спомени в
синьо-зелено от, които сутринта леко боли,
освен пак да завали...?

20.08.06г.