автор: copie

хладно и спокойно само, не жестоко
май малко се увлякох поради разни спомени
хубаво име има - Страшното
при буря наистина е страшно
подсети ме за Тевното
как изведнъж притъмня като в кладенец
и така ни уплаши
виждала ли си как металните съдове почват да подскачат
водата в езерото да ври от статичното електричество
а мълниите да пробягват по ръбовете на скалите
искам да видя
от мен нещо кротко и нежно
сто пъти съм минавал оттам и не съм го виждал по този начин
или поне не съм се спирал
само да спреш е достатъчно
тук вятърът щеше да ми махне главата
домъчняло ми е за такова море
тази година още не съм на ходил на север
иди, моля те, иди
ще отида, дори да е чак зимата.
сигурно ще е страховито
чувам воя и трясъците на вълните
виж хората, приличат на дребнички скакалци
тогава усещаш истинското море, то трудно допуска до себе си
а, допуска то… и хора, и кораби
даже вътре в себе си
на самото си дъно
красиво е, на това устие не съм бил
най-красивото и вълшебно
и там расте пясъчната лилия
виж, настъпила съм си сянката
предпочитам това, което хвърля сянката
всичко е заедно - и сенчесто, и светло
но едното можеш да го погалиш, а другото само да го гледаш
невинаги можеш да избираш
доспа ли ти се
чакам да почнеш да се събличаш