автор: butterfly

Лошите мравки
не са по косата ти,
а в моя спален чувал.
Лазят гадно,
нижат задници
по бедрата ми,
умирам бавно
от срам.

Дърпам ципа,
оставам само по гащи,
пробвам
да си изкарам яда
на някоя.
Всички побягват
вън от палатката,
в крайна сметка
хващам една.

Разтварям длан,
взирам се в малкия звяр -
освирепял,
зъл и покварен.
Нахапва ме яко,
бърка отново
в здравето ми
и се укрива
на сигурно място:
в гората.