Защото само децата виждат,дори със затворени очи...
Ръце протягам към небето
и питам Бог къде е в мен детето?
Къде отидоха звездите,приятелите,
раните по колената и мечтите?
Къде съм аз?И нека Бог ми отговори!
-Кога към детството вратата се затвори?....
Къде изгубиха се със снежни топки боевете?
Литна ли смехът със ветровете?
Кажи ми Боже,нима живота продължава,
без слънчев лъч надежда всяка сутрин да ме озарява?
Защо не чувам вече пролетта,
защо останах сляпя за света?
Къде са в огледалото детските очи и слънчицата в тях?
Защо не съм дете,а просто бях...