автор: glishev

или
Гибелта на Беортнот

Преведе от новоанглийския вариант на Дъглас Килингс
и руския превод на О. Смирницкая,
установени по староанглийската транскрипция на Джон Елфингстън
Манол Глишев

Първа част

За М., защото всичко е битка


[…] да бъдат строшени.
Заповяда той сетне / от конете да слязат,
и далеч да ги скрият. / После смело да тръгнат
и за бой да се готвят / със оръжия здрави.
5Родственикът на Офа / с мисъл бърза повярва,
че не ще търпи вождът / на страхливци позора.
От ръката си яка / пусна ловната птица
да лети към горите / и потегли към боя.
От това убеди се / всеки, който видя го,
10че мъжът благороден / от опасност не бяга.
Едрик беше му верен / и желаеше силно
своя вожд да последва - / щитоносец му бе той.
И безстрашно закле се, / че пред своя хранител
ще застане във боя, / без назад да отстъпва,
15меч и щит дорде може / да държи с ръце твърдо.
Беортнот пък тогава / подреди си бойците,
сам на кон, той премина / през редиците дълги
и на всекиго твърдо / място в боя посочи.
С щитове изравнени / да стоят заповяда,
20за страха да не мислят, / да отблъскват врага си.
И когато бе свършил / да подрежда войската,
сам от коня си слезе / и застана той редом
с хранените си хора, / дето бяха му скъпи.
Викингски вестоносец / на брега се изправи,
25и високо завика, / дръзки думи издума
и заплахи добави / на бойците към вожда:
"От моряците храбри / аз при тебе съм пратен,
за да ти заповядам / с тежък откуп във злато
мир от нас да измолиш. / Най-добре тъй ще бъде -
30покори се, че инак / битка с нас те очаква.
А защо да се бием, / ако щедрост покажеш?
Искат мойте другари / мир със тебе да сключат,
само ти обдари ни / с ярко злато красиво.
Ето, виж сам, че туй е/ за народа ти изход
35и отброй без измама / колкото пожелаем.
После дружба ще сключим / и със кораби дълги
ще отплаваме ние / надалече оттука".
Вдигна Беортнот щита, / блъсна копие в него.
Яростно се провикна / и така отговори:
40"Чуй, пирате, войската - / тя реве и ще плаща
данък с мечове стари / и отровени рани,
без да могат доспехи / тоя откуп да върнат.
Пратенико, върни се и кажи на крадците
вест, за тях страховита: / тук ги чакаме ние.
45Вожд и силна дружина / своя дом ще опазят
и страната на краля - / Етелред самовластен.
Ще ви паднат главите/ тука, псета безбожни!
Срам за нас туй ще бъде - / да си тръгнете, тежко
натоварени с наше / злато ярко, искрящо,
50от предци наследено. / Първо с вас ще се бием.
Знай, не ще ви е лесно / да ни грабите нагло.
Нека копия дълги, / ясенова закрила
на домашната радост,/ сложат край на враждата".
Заповяда той после / всички негови хора,
55с щитове изравнени / да пристъпят напреде.
И последният даже / на брега се изправи.
А реката дълбока / пречеше да се срещнат
гръд във гръд храбреците; / че и морският прилив
я размъти напълно. / Завъртя се водата.
60Твърде дълго се стори / на водача прославен
там, край Пент, че се маят./ А стояха, свирепи,
откъм двата й бряга / есексците юначни
и задморските вълци,/ без да влизат във сблъсък.
Но не можеха те / с лезвия да се стигнат;
65само остри стрели / бързо носеха гибел.
Ала отливът почна / и моряците храбри,
викинги многобройни / бяха жадни за битка.
Закрилникът на англи / заповяда на брода
храбър страж да застане - / туй бе храбрият Улфстан,
70на Кеола син. / Стъпи здраво и пръв
враг прободе отблизо / с дълго копие яко.
Смело стоеше / на брега той тогава,
и отблъскваше дръзко / мореходци, посмели
да прегазят към него / през водите пенливи,
75по измамното дъно. / И не бе сам боецът
там, на брода застанал: / още двама до него
се изправиха твърдо / край реката широка
с щит и копие здраво. / Бяха воини верни
тези двамата с него. / Имената им бяха
80Макус, още Елфере - / с равна доблест се биха.
Не побягнаха те / от крайречния бой,
а опазиха брода / от противници стръвни,
докато във ръцете / им желязото беше.
Чужденците омразни / вече виждаха ясно,
85че борбата крайбрежна / твърде скъпо им струва.
Хитри думи тогава / те изрекоха гръмко:
и поискаха място/ на брега за сражение.
В гордостта си велика / предводителят даде
на пиратите път / до брега отбраняван.
90И извика високо / на Беортхелм синът
над водите студени / (всичко чуха бойците):
"Ето, път ви отворих / аз през брода опасен.
А сега да се срещнем / вече в битка открита.
Бог единствено знае / кой ще грабне победа
95на полето ни ратно / и кой тук ще остане."
Пресякоха вълците, / викинги шумни,
водите блестящи, / без от тях да се плашат.
Носеха своите щитове; още / и здравите свои доспехи.
Корабните хора / излязоха на източния бряг.
100Беортнот за бой / бе готов отсреща.
Подреди мъжете / в яка редица,
в щитова стена, / за да се сражават
твърдо със врага. / Боят наближи,
славата дойде. / Идваше часът
105да паднат във боя / обречените люде.
Полето заехтя / и врани кръжаха,
дебнеше орел за леш. / Боен вик се чу.
Копия летяха, / съскаха стрели
от здраво желязо, / наточени страшно.
110Лъкове се трудеха / и щитове трещяха.
Мъж се срещна с мъж, / паднаха бойци
от двете дружини / и гинеха млади.
Улфмер раниха, / сестриник на Беортнот,
с меч островърх. / Юношата падна,
115злочест в оня ден, / посечен жестоко.
Викингите сетне / получиха ответ:
чух аз, че Едуард / с удар страхотен
повалил веднага / някакъв езичник.
За туй господарят / благодарен беше
120на своя дружинник, / свиреп във клането.
Смели бяха в боя / бойците достойни,
с копия спореха / кой ще прониже
първи своя враг, / кой ще отнеме
живота презрян / на викинг проклет,
125стигнал до края / на срока си жизнен.
Падаха воини, / мъртвите лежаха
долу на земята. / Живите и с крачка
не се отдалечиха. / Беортнот им беше
в тая сеч опора, / щит за храбреците.
130Зовеше бойците / за слава блестяща
грозно да секат / датските глави.
Сам той влезе в боя, / вдигна своя меч.
Моряк го нападна / с копие южняшко.
Зло си желаеха! / Ранен бе господарят.
135Беортнот с щита си / копието счупи.
Ясенът на две / от удара стана.
Обхванат от бяс, / вождът жестоко
врага си прониза / в гърлото с меча.
Опитен той беше! / С удара си страшен
140живота отне / на своя противник.
Умело през ризница / беше достигнал
до голата шия / на викинга дързък.
Сетне и друг / във гърдите удари
право през яката / халчеста плетка.
145Вождът бе доволен; / засмя се, когато
мечът му щръкна / от плещите вражи,
минал през сърцето. / Богу благодарност
веднага въздаде / а тия сполуки.
Но тогава друг / безбожник замери
150с копие точно / господаря храбър.
Дълбоко прониза / Етелредовия воин.
Наблизо стоеше / дружинник, млад още.
Изтръгна той бързо / кървавия прът
от своя повелител. / Туй беше Улфмер,
155потомък на Улфстан. / Мигом той метна
острото жило / и рухна, прободен,
ранителят на вожда. / Тъй боецът отмъсти.
Но мечоносец нов / натам се отправи,
алчен за доспехите / на водача ранен.
160Беортнот бързо / меча си вдигна,
яростно удари / противника близък.
Ала приближи се / там и друг езичник;
той посече злобно / вожда през ръката.
Мечът, със злато / украсен блестящо
165падна на земята. / Не можа да го вземе
господарят вече; / ръцете слаби бяха.
С ясен глас продума / вождът сивокос,
в своята дружина / със слова разпали
стръв към клането. / Сетне пак изрече
170думи достойни. / Нямаше дълго
да живее още; / нозете отслабнаха.
Поглед той вдигна / към свода висок:
…
"Благодаря за всички / радости в живота,
дето отреди ми / през дните дълги,
175Кралю на народи. / От Твоята помощ
сега се нуждая, / Господи Всевишен.
Спаси ми душата, / към Теб полетяла,
нека при Тебе / тя да достигне,
в Твойта обител / мир да намери,
180ангелски Владико. / И не позволявай
да я грабнат злите / демони от Ада!"
След туй го убиха / мъжете безбожни.
Паднаха двама / бойци с него редом:
Улфмер и Елфнот, / верни на вожда.
[…]
----------------------------------------------
В началото на ХI в., по времето на краля на Англия Етелред II и датския Харалд Синия зъб флотилия датски пирати нападат английските брегове. При градчето Мелдън на река Пент в Есекс срещу тях се изправя местното опълчение, водено от старейшината Беортнот. Първо приливът, а после отбраната на брода пречат на пиратите да пресекат течението. Те молят англичаните да им отстъпят място за редовно сражение на своя бряг. Беортнот се оттегля на известно разстояние от реката. Викингите пресичат, подреждат се добре и печелят битката. Беортнот е убит. Накрая кралят на Англия е принуден да плати огромен откуп на датчаните, за да напуснат те страната му. Поемата е анонимна. Най-вероятно е продиктувана скоро след самата битка от някой от оцелелите участници от английска страна като завършено произведение или поне е базирана на разказ на такъв участник. Първите няколко стиха са загубени.
Тук е преводът на близо половината от текста. Цялата поема се състои от 325 стиха. Надявам се скоро да мога да пусна и останалата част. Глишев