Белият дъжд, белият дъжд,
мисли облича във бяло,
нежна, красива съм изведнъж
в бялото му огледало.
Белият дъжд, белият дъжд,
бели копнежи донася
и да се случат само веднъж,
все ще се случат накрая.
Белият дъжд, белият дъжд,
бяла съм капка и падам,
и се посявам в кафявата пръст,
и побелява тревата.
Белият дъжд, белият дъжд,
белите думи изпраща,
смее се листа-белия кръст,
с който се слива душата.