автор: tamara

Имах ужасно дълга вечер! Заспахме чак към пет часа. Беше ме изпращял токът и исках да говоря. Естествено пак за мъже и за онази тема... любов. Пак за чувства и за проблема ми, че все ги нямам. Чувствата.

Гледахме филма "Открадната красота" (с Лив Тейлър) и се върнах назад във времето, когато бях на 16 и всичко беше лесно. Помня, че този филм го гледах на кино с моята най-добра приятелка. Яна. На тази възраст вече бях опитала от кекса "секс" и бях "веща в занаята"! Учителките говореха че съм "първа сигнална система". Много ме заболя когато разбрах какво означава това. Та, този филм много ме беше развълнувал. Пазех спомена за него в представите си като вкус от малка магия. Очаквах да ме развълнува и сега, но не се получи. Вече не пушим трева в междучасията (защото няма междучасия), не онемяваме пред голотата... На тези години тя не е толкова прекрасна.

Тази вечер исках да говоря, а той... се надъхваше. Бъркаше ми под полата, гледаше ме в устата през цялото време. Миришеше на гадно. Мислех, че ще повърна. Искаше ми се да избягам, да му открадна малкото телевизорче и да се скрия някъде на тъмно, за да гледам стария филм на спокойствие. Не исках секс. Тялото ми може би искаше. Да избягам? Къде на майната си щях да отида? Пък и той... не беше чак толкова лош.

Приятелят ми малко преди това ми се беше обадил да ми пожелае "лека нощ" и сладки сънища. Колко сладко. Мисля, че от там тръгна всичко, защото му признах че ми липсва. Не знам защо. Уж не съм такава! Романтична?! Просто пак изплюх една силна дума, а всъщност не я мислех. Много добре зная, че обичам Антон. Обичала сам го от толкова много години, още от както бяхме "малки" и живеехме в един блок. Филмът ми напомняше на него.

Мислех си - да си бях останала в къщи. Можех да си рисувам, да си чета... Но съм човек. Искам да съм сред хора, но същевременно да си оставам сама. Еми не става. Особено когато сме само двама.
Бях с него, а всъщност мислите ми бяха в миналото, в пространството, дори малко във нищото. Той продължаваше да ми бърка под полата. Не чувствах нищо. Нищо сексуално, де. Само една ръка, мъжка и космата, която упорито ме събличаше.

Не го обичах. Мислех си, че той е наясно с това. Не исках да го лъжа, но определено това, което му бях казвала не беше истина. Исках само да го задържа, за да имам някой до себе си. Исках да имам кой да ме глези, да ми угажда. Ако нямам мъж около себе си не се чувствам "жена". Женска му работа. Просто го използвах.

А иначе правихме добър секс. Аз май със всеки правя добър секс. Какво да направя, харесва ми. Пък и нямам чувства, които да объркват нещата допълнително. Чувствата постоянно се променят, дават тон за настроения, нараняват. Такива проблеми нямам. Нямам и терзания - "обича ме, не ме обича". Не късам венчелистчетата на горките маргаритки. Наясно съм кога обичам или не обичам... секса с някои него!

В тази дълга вечер исках само някой да ме прегръща и той го правеше. Да,с тази ръка която не беше в действие. Тази която не се опитваше да ми свали бикините. Моите розови бикини на дантелки. Исках да си говорим, исках той да ми каже хиляди хубави измислици и Бог да ми е свидетел - исках да му повярвам. Той имаше апартамент в сърцето на града, а и с него можех да взимам стипендия от университета. Щеше да ми бъде лесно. Но това кафе дето го пихме към 23 h. ми събуди съзнанието и не ми даде мира на прашинката лоялност към приятеля ми. Или към Антон. Или... Женска му работа!

Често и аз самата не се разбирам. Зная кое ме кара да се чувствам добре и... правя така за да ми се случва. Лъжа, мажа, за да получавам. Лъжа другите, но забравям да спра да съм все така убедителна когато съм сама. Може би се престаравам.

На сутринта се събудих първа. Измих си зъбите и застанах пред телевизора. Щяхме да излезем на разходка. Чаках го да се събуди. Това беше всичко, което исках от него. Исках да застана под слънчевите лъчи на полянката и да бъда с някого, които ме харесва. Исках да си задоволя женската нарцистичност и да се чувствам желана. За това вече си бях платила предната вечер и чаках да си го получа. Исках само да си говоря с него, исках той да ми каже хиляди хубави измислици и Бог да ми е свидетел - исках да му повярвам. Той имаше апартамент в сърцето на града.

Ужасна съм.
Жена съм.