автор: marmalad

такава фина, слисана
съм даже нежна
една и синя, пренаписана
луна в иврит
и влюбена в Рене Магрит
изглеждам
дори на сън
съвсем не съм
издраскан хълбок от желания
откъсната маслина
в Гетсимания -
година,
отмятаща коси назад
и времетръсна
под погледа брашнян
с гърди налети гренадини
и двете ин (зърната ян)
особени на вкус са -
почти Шагал
почти Лотрек
помилван сняг
(ще бъда в теб)
през ръкавици
и топла кал
със белезници
и бряг
с плисирани поли
останалото е вълни
но къси
нестаналото е
Пол Клии
и времето навехнало крака си
след неуспешен пирует
посърнала
ще бъда някъде
в Тибет
прегърнала
Стравински
Андре Бретон
Кандински
Октавио Пас
и онова дърво
Владимир, Естрагон
очакваният между нас
Годо
и пак и прах
и как и крах
и мними музи
счупен вятър
ведно със преспите
дебелобузи
във този евтин театър
не са ми нужни празни хора -
с един откос
на погледа си
ще сменя декора
ще епилирам улицата
присадя кипарис
на левия ти склон
мъглив
и ти ще бъдеш
моя Парис
отломък от Големия каньон
небесносив
отчупен минерал
под миглите ми
влажен
в гърдите ми
ще се размажеш
и в думите
препускащи коне
ще бъдеш в мен
Роден
Моне
Валенте
въздишка на любовник
обесен за зелената каишка
на спрял часовник
лишен от сантименти
върху "изравнената с гребло
земя" - Андре Френо
и две цветя
но чийто цвят едва ли ще узная
преди да се изсипя на поднос
в индийски чай
като въпрос
но кратък
на който му е все едно
и край
(в отхапаната половина на оттатък)