автор: aspirinC

а как валеше през онази нощ!
и
Господ мяташе светкавици с очи...
страхът от бурята отмиваше
останалите други страхове.
и как дивашки - в порив да се скрием -
се търсехме с прегръдка пак и пак.
добри не бяхме.
но не бяхме лоши.
а посред дъжд плачът не си личи...
просветваше.
и после мракът скриваше
уплашените ни души и гласове.

... най-лесно бе с прегръдка да убием
подхвърления от небето знак...