Морето е огромно.
Шамандурите - безброй.
Времето ме гледа злобно
вещаещо ми, май, порой!
Но на пясъка приседнала
гледам и мечтая аз.
И даже буря безпощадна
не ме изтръгва от захлас.
Това е моят час!
А как е хубаво морето
така възбудено от вихри,
така смирено слято с небето,
така бунтуващо се, после стихнало!
Сега вълните искат да лудуват
и в бесния им танц поканен е дъжда.
Морето е огромно, ми се струва,
а шамандурите - една подир една
се губят в безкрайността му...