автор: regulus

Да живеем, моя Лесбия, за да обичаме
И всички ропоти на старци строги
Да оценяваме като монета дребна.
Слънцата да умират и се връщат могат:
Веднъж за нас щом свърши светлината,
За сънища една е нощ всевечна.
За мен целувки дай хиляда, а после сто,
След тях хиляда други, а после втори сто
И после до хиляда други, и после сто.
А после, много хиляди щом станат,
Ще ги разбъркаме, да не ги знаем,
Да ни завиди да не би да може,
Разбрал за толкова целувки, някой.



V.

Vivamus, mea Lesbia, atque amemus,
Rumoresque senum severiorum
Omnes unius aestimemus assis.
Soles occidere et redire possunt:
Nobis cum semel occidit brevis lux,
Nox est perpetua una dormienda.
Da mi basia mille, deinde centum,
Dein mille altera, dein secunda centum,
Deinde usque altera mille, deinde centum.
Dein, cum millia multa fecerimus,
Conturbabimus illa, ne sciamus,
Aut ne quis malus invidere possit,
Cum tantum sciet esse basiorum.

Gaius Valerius Catullus

(Поздрав за Б. и другите ценители!)