автор: Vesan

Родих се през ноември, в есента,
от нея взех палитрата богата,
уханието на късните цветя,
златистите нюанси на гората
в милувката на гаснещи лъчи,
и мамещ дъх на зрели плодове
с омаен привкус на пелин горчив,
на влажна пръст и пушек. С дъждове
спокойни като бялата мъгла
стаена над полето безучастно,
която вятър с ледена игла
пришива към оголените храсти...
С тях е пропита моята душа
и те ръмят във ямба и хорея
на моят стих. Дори и да греша
завинаги обречен съм на нея.