автор: sinner

По жълтото луничаво лице на тази тестообразна запържена маса рисувам със сладко от малини и си пея някаква песничка от детството "малинки, капиники , дренки и боровинки... "спомням си само това и продължавам "ще ви хапвам с палачинки... " И хващам едно кръгло личице от масата а Лени Кравиц си пее:

" I belong to you
And you
You belong to me too

You make my life complete
You make me feel so sweet"

... точно като палачинката принадлежи на сладкото от малини и сладкото от малини на палачинката. Слагам две малинки за очи и от медения сироп си рисувам устни извити в усмивка. Свивам я със старанието на 5 годишно дете (почти забравих, че той дойде и сега ме гледа ) и отварям уста за да я опитам. Чудна е... отнасям се в блаженството на чревоугодничеството, сладкия сироп слепва устните ми и го облизвам с език .. и точно тогава в този силно еротичен момент от моето ежедневие се окапах. Аз и геврек да ям ще се окапя.

А той седи и ми разправя нещо. Минавал набързо, че щял да ходи да си оправя колата. Ми хубаво, негова си работа, какво ми се обяснява. Аз просто днес вместо гимнастика станах в 8 часа, (само ще отбележа, че днес е събота) за да направя палачинки. Няма да споменавам как предния ден прочетох 5 рецепти за това как се правят палачинки и всякакви препоръки от майстори в интернет. Честно казано това ми е сръткава работа, щото аз не минавам с малко, и се закотвям пред котлона поне един час да пържа, да правя неуспешни опити да обръщам палачинките във въздуха. И си мисля: "ще станат толкова вкусни и неустоими, само като ги опита и ще иска да вкуси и мен". А той седи и ми обяснява как трябва да си оправя колата. Няма справедливост на тоя свят. И в този момент разбира се аз се окапах, чуден повод да сваля анцунга от себе си. Продължавам да се облизвам останала само по бельо а той ми се усмихва.

И двамата знаем, че не трябва така. И всеки път е за последно. Аз съм в чудно настроение. Мърморя си, че не иска да ми опита палачинките. Аз все пак ги направих за него. Сядам в него и продължавам да си нареждам, а той ме шляпва по дупето и не след дълго сме в друга позиция. Палачинките са на заден план някъде, представям си как изненадано надничат от купата и се оглеждат озадачени, че никой не ги опитва, а са толкова вкусни с луничавите си личица.
- Хайде, сложи ми го ти - не обичам да го правя, всъщност просто не си падам по гуми, но няма начин. Мисля, че винаги ще обърквам посоката, едва ли някога ще се науча да се справям с това. Обикновено го изпускам, обръщам го наопаки, отнема ми толкова време, че на човек да му се отще (не че на някой му се е отщявало някога). Може би трябва да потърся някое упътване в интернет оставено от признати майстори там. Той бърза, че трябва да си оправя колата, аз цяла сутрин бързах да направя палачинки, да се изкъпя и всички те му там женски подробности да са наред когато той се появи. Честно казано очаквах повече от 20 минути посещение.

- Трябва да тръгвам - хладно, малко гузно даже ми звучи.
- Чудесно, твоя си работа. Можеш да ми опиташ палачинките. Шегувам се, да не си посмял.
- Наистина, закусвал съм преди малко и не ми се яде сега.
- Няма проблем (ще те удуша, станах толкова рано и цяла сутрин се въртя около котлона). Целувка поне за довиждане!?
В този момент си представям как изглеждам, с лице като палачинка изпълнено с очакване и малко свян. Въпреки, че след това което правим няма място много за свенливост.
- Не се вживявай толкова, знам че е кофти така.
Да бе, нали разбирате колко знае и какво всъщност знае. Яд ме е, че не ми опита палачинките, че не ме целуна когато дойде, както и когато си тръгна 20 минути по-късно. Ако се замисля мога да се сетя и за други неща.
- Хайде следобед ще ти се обадя да се уговорим нещо - и това прозвучава почти като извинение.
- Добре! - равнодушен отговор от моя страна придружен от неимуверни усилия да си сдържа нервите и най-вече ръцете, за да не му причиня тежка телесна повреда.

На масата в купата си седят палачинките, сладкото от малини ... "малинки, капинки, дренки и боровинки..." Обещавам си да не плача и се захващам да изучавам техниката на сгъване и хапване на палачинки без нежелани последици. Лени Кравиц си пее:

"Mr Cab Driver fuck you I'm a survivor
Oh yeah, one more time, ahah "
....