автор: Anouk

ти ме остави сама
за теб нямаше значение
нито една моя сълза,
не ми бе отделял от своето време,
не бе ме дарявал с внимание,
а аз съм си просто жена
и имам бодли за защита,
ухая добре след дъжда
и гласът ми е тихо единствен,
дори когато крещя
заболяла прозаично
за нещо дребно и преходно,
което все забравям
и заравям
надълбоко из пръстта
ти ме остави сама
не, дори не сама,
а с някаква овца,
която изгревно вечеря с бодлите ми