автор: sYco

дишай с мен.
моля те,
дишай с мен -
бавно
едно, две, три,
сега ме преглътни.
погледни към ръцете си
навън трябва да вали,
от двете ми очи
да се спуска дим,
тънък като струйка,
по гладката повърхност на дъха ти.
дишай ме -
вдигни ръцете си, единия си пръст,
плъзни го по небето -
чуй какво ти казвам
плъзни го по небето,
прокарай го по ръбовете,
докато прокървави,
защото там се крие лицето,
чиито черти никога
няма да бъдат вече
мои,
уютни,
топли,
познати.
докато дишаш с мен
една счупена,
смачкана цигара
вплете в задния фон
(там има заден фон, да,
а сега дишай)
лунния проблясък
по озъбената ти усмивка
между онези треви
от вчера
и празните автобуси от днес
с изгубена, празна посока.
дишай ме -
бавно,
едно две три
сега вече...
можеш да издишаш.