ХуЛите » произведение "и така нататък"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Nela

Днес: 0

Вчера: 2

Общо: 14146

Онлайн са:

Анонимни: 915

ХуЛитери: 8

Всичко: 923

Онлайн сега:
:: Albatros
:: LioCasablanca
:: Georgina

:: poligraf
:: pinkmousy

:: rhymefan

:: pastirka
:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

и така нататък

автор: yd

... искрено по византийски
- прах в очите

Бели стиховете дишат с вятъра,
с водата,
с въздуха,
с дишането на въздишане
и се върволят по пътищата, над които
станала на ехо
е случайно изтървана рима,
а поезията е така далеч от себе си.

Публикувано от BlackCat на 24.08.2006 @ 21:15:27

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
yd

Средна оценка: 4.75
Оценки: 4

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

Стрелката

автор: nickyqouo

323 четения | оценка няма

показвания 50929
от 125000 заявени

[ виж текста ]

"и така нататък" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: и така нататък
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 25.08.2006 @ 22:25:06
(Профил | Изпрати бележка)

Защо поезията е далече от себе си?
Поздрав!

Re: и така нататък
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 26.08.2006 @ 15:40:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself

Защо ли?
Наистина не знам.
Вероятно, когато се е появявало на бял свят съм се отъждествявала с поезията, а въобще не ми е било поетично настроението.

Та това е само един от възможните отговори на въпроса ти.

Общо взето при мен нещата са въпрос, а не отговор и са преживявания, а не резултат.

Благодаря за поздрава!

]

Re: и така нататък
от rimoza на 26.08.2006 @ 14:46:55
(Профил | Изпрати бележка)

За да е близко до съвременния ни живот, трябва може би да е далече от себе си... :))
(да, правилно отбелязваш, но всичко тече,
всичко се променя и "осъвременява"... )
Поздрав за хубавия стих!
(с малко думи, много е казано)

Re: и така нататък
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 26.08.2006 @ 15:52:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself

Да, така е ако говорим за поезията, която четем:)

Доста е осъвременена:))))

А иначе - казвам ли нещо, особено в началото? И аз се чудя.............. съвсем по византийски.

Поезията съществува само защото я живееш. Така мисля. Ако можеш без поезия - умираш.

един - два цитата:

"Поезията се издига в свойта стратосфера чак до звуковата бариера, там където тя избухва в нова изразна система. Този взрив галактизира празнотата."

"Неполучилите поетична форма думи плуват в подсъзнанието като екипаж без кораб."

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а