автори: bagarov и BlackCat

BlackCat: В парка нашите стъпки още личат...
Много зими затрупваха спомена.
Но на пролет отново по... нашия път
аз ги виждам... И с теб съм отново.
bagarov: И се щура в краката ни млада трева,
избуяла след дългата зима.
Пак със тебе сме вплели ръка във ръка
и във парка отново ни има.
BlackCat: А дърветата с нови прически разрошени
клоните свои протягат... Сред тях
птиците пърхат, на песен ни учат...
Защо да запеем така ни е страх?...
bagarov: Може би ни е страх да не събудим
на свободата лицето задрямало...
Да ни погледне и се учуди!
"Какво ли с вас днеска е станало?"
BlackCat: С катеричи скок сърцето ми,
запрепуска в ширната алея.
И на тебе ли така е светло,
както в мене... нещо е изгряло?...
bagarov: Не усети ли ръцете ми треперещи!
И дъхът ми топъл със косите си!
Погледни ме във очите светещи
и тогава ти отново питай ме!
BlackCat: Тишината изведнъж заговори,
прати своите думи по вятъра -
нека чуят ги всичките хора:
За любов такава тясна е земята!
bagarov: Нека чуят и нека усетят
колко истинска днес пролетта е!
Как примамливо слънцето свети!
Нека знаят: това любовта е!

BlackCat: В парка нашите стъпки още личат...
Още птиците помнят смеха ни...
Тази обич - вълшебна и бяла на цвят,
осветлява ни всички сезони...