на ...
В този беден на слънце
и богат на тъга
мрачен есенен ден
ти при мене ела,
поседни и в очите ми
потопи се веднъж.
Ето, в твоите плува
този образ на мъж,
който тебе обича,
който тебе копней,
за когото си всичко
и сърцето немей,
и сърцето се блъска,
ще изхвръкне дори
и мъглата се пръска,
топлят твойте очи.
Вече слънце изгрява
и е пролет. Нали?!
Всички тези ранени,
хладни, есенни дни,
до един се стопяват
и въобще не боли
от това, че изгарям.
Щом е в твойте очи.