автор: marvindeep

Посредствеността e примамка.
За дрямка.
От Рим насам-
музиканта къща не храни.

Глупак глупостта си яростно брани
и на устата със "знам"
върху водни основи гради
камък връз камък.

Двуизмерна и плоска матрицата,
от калейдоскопа напушва на смях.
Уж по-черна от бяла е птицата,
пък смело трепери от страх.

Във търбуха запълнен със нищо
мълния мътна пали локва в пожар.
И ето с коприна мръсен кравар
ръцете си чисти от злато излишно.

Нови и втръснали рими без жар
сеят в душата ялово лустро,
а гладът я засища на чуства.
Гол е слепецът,на зрящите цар.

Гъсто населено царство. Но пусто.
Дори със себе си рядко си сам...