Идва миг- никога нечакан,
идва и губиш съзнание,
спира усетът на болка и радост,
носиш вечния железен кръст.
Мечти изписани от вятъра
догонваш само с поглед ти,
скръбта чертае пътища лавинни,
сърцето ти рисува наученото с кръв.