автор: Pitagor

Захладня. Пъстър студ ме погали
и замръзнали кръвни телца
ме раздраха - полярни кристали
или смлени на прах стъкълца…
А лицето ми стана на камък,
и косата ми пак побеля,
лумна в пламъци пясъчен замък,
само някакъв стих оцеля…
Само майка ми нейде проплака
и самотна се килна нощта.
Отлетя… Не можа да дочака
нежна песен за тъжни неща.
Отлетя и безкрила надежда
да целуна очите ти пак
или просто към тях да поглеждам.
Няма как,
няма как,
няма как...