автор: Marta

В сивата къща отдясно,
не помня вече откога,
живее госпожа Скука,
не знам дали се казва така,
и изобщо откъде дошла е не знам,
сякаш винаги била си е там.
Госпожа Скука - сиво лице,
сиви коси, сиви ръце,
сякаш и дрехите и сиви са все
и има един отегчително сив маниер
с който води един сив териер,
териерът не лае, не бяга, само широоко се прозява,
и ако така продължава,
струва ми се, би могъл да заспи,
ей тъй, както си върви.
Госпожа Скука си има мъж,
естествено той е един и същ,
от работа връща се следобед към пет,
размахващ чанта един силует.
Приятелки няма, не пие чай,
не слиза в градината в китния май,
не получава писма, вестници не чете,
не излиза в събота вечер поне.
Не зная дали има деца,
но дете край нея не се завъртя
откак на улицата живее,
ужасно с кучна и сивее
и сякаш избледнява ден след ден,
и скоро териера ще води една сянка,
а изчезне ли някога дори
съпругът и няма да разбере,
скучните хора нали
си отиват без никой да ги спре,
защото никой не знае че били са там...
(аз също била ли е съвсем не знам)

Въпросната Госпожа е толкова такава,
че човек, докато пише за нея и се прозява.
А който чете няма и нищо да запомни,
и само понякога
ще му идва наум една еееееееееееей такава голяма прозявка.
И внимавайте в картинката цветна, читатели изпълнителни,
защото прозявките са заразителни.

;)