Тъжна песен в мен звучи,
защо ли той така мълчи?
Със страх посрещам Есента
и питам се-къде изчезна любовта...
Как да спра за него да копнея,
как да дишам,да се смея,
как отново да запея
като не искам да живея...
Тъжна песен в мен звучи,
виждам само две очи,
изпълнени са с толкова омраза,
сякаш носят някаква зараза..
Защо ли трябва да обичаш,
на някого во веки да се вричаш,
с нежни имена да го наричаш
и все със страх след него ти да тичаш?
Колко болка носим във сърцата,
тъжни и унили са лицата,
искаме поне веднъж да изкрещим,
но толкова ни боли...можем само да мълчим..
Тъжна песен исках да запея,
но уви,вече не умея.....