Аз сядам да пиша за нещо.
Но за какво? Пък и защо?
Да се оттърся от нещо зловещо
или да търся свое кредо?
И чакам да мине летящата мисъл
носеща в себе си вдъхновение.
Но чувствам само вкуса кисел
лишен от думи и упоение...
И питам отново (за кой ли път вече?) -
какво с думи да обрисувам?
Сещам се само, но кой ли го рече:
'С химикалката листа целувам!'.
А времето тече. Не, лети!
(Пространството пък си е все същото.)
А аз какво свърших, кажи!
Нищо! Но и то е част от нещото!