автор: Shalimar

Тиха нощ,луната нежно галеше морето,
лек ветрец изкусно си флиртуваше с небето,
пясъкът тъй хладно си говореше с вълните,
а горе,мълчаливо,ги слушаха звездите.

Неземна приказка Вечерта бе сътворила....

Ситни,леки стъпки смутиха Тишината,
ням и плачещ поглед прониза я в душата...
едно стенание отекна и разби се в скалите,
в страхопочитание пред него се оттеглиха вълните..

Въздишка тежка върху всичко се стовари,
небето се разплака,гръм в морето се удари,
Тя отчаяно зарови в пясъка ръце,
сълзи обливаха това прекрасно личице.

Нещастието бе се впило в крехкият живот,
надянало до кръв отровния хомот,
опияняващо като неземен наркотик,
а часовникът сурово пак напомня-"тик-так-тик....."

Изведъж настъпи грозното мълчание,
Тя приближи се към морето с колебание,
пристъпи бавно към водата
и погледна с тих копнеж Луната..

Морето разбунтува се към това решение,
а Тя искаше спокойствие и опрощение.
Стъпките ставаха по-трудни,
краката бяха все по-мудни,
водата беше ледено студена,
както всеки път нечий живот отнема,
късно вече е за съжаление,
няма път назад..няма опрощение..

Две сълзи се стичат по лицето,
в последен ритъм танцува сърцето.............