белезите не разчитат на докосването...
в ранния следобед седя в елитно заведение и пия фреш с две бучки лед полуоблечена или по скоро полугола защото е горещо..
докато ме гледа как пуша цигарата си той изведнъж навежда поглед надолу, после вдига поглед към мен, пак ме поглежда и казва -
колко са красиви пръстите на стъпалата ти искам да ги целувам и бавно да ги всмуквам един по един..
той говори бавно протяжно и ме гледа..
той ме моли за цигара..
показвам с ръка кутията, той си взима цигара, щтраква запалка без да отделя поглед от лицето ми, всмуква бавно от нея и ме гледа..
обувките му само струват колкото моите дрехи и бельото ми взети заедно със сребърните ми бижута
той е красив, добре облечен, известен, желан и ми е адски безинтересен..
до смърт безинтересен..
поглеждам капките на пръстите на ръцете си и погалвам бедрата си просто си движа ръцете от коленете към корема..
притварям очи и си отмятам главата назад облегната на стола
не знам какво изразява лицето ми защото не мисля за това, изобщо за нищо не мисля..
ръцете ми не спират да се движат и усещам капките, капките ми говорят за теб..
усещам те..
отварям очите си и го виждам как ме гледа с полуотворена уста невярващ и еректирал
ставам взимам си чантата и си тръгвам без да кажа и дума..
пръстите на ръцете ми тръпнат преживели оргазма на недокосването ни....