автор: NatiNat

Когато денят отново си тръгва
по прашния път на съдбата,
с него и ти си отиваш,
потъваш незнайно къде...в тъмнотата.

Нощта с тихи стъпки пристъпва,
луната самотна сянка огрява.
Пепелта в пепелника прелива,
а чашата вече е празна.

Ръката трепери,превива се
под тежестта на сетна цигара.
Димът уморени клепачи обвива,
а болката в последната капка се дави.

Дали нощта самотата ще скрие
и в сърцето по-леко ще бъде..?
Угасващ поглед през дима се рее,
Проблясва димящата цигара...

Искрица тъмнината раздира.
Аз питам се-нима те има,
Феникс-птица...?
И как из пепелта да те възкръсна..?