автор: Leni

И когато зимната луна,
кротко се умилкваше
по кожата й бяла,
заваля.
С грапава кора
голите дървета
се приготвиха.
Ситно,
сребърно и като въздишка бавно,
пролетен венец попари
маргарити от слана.
Косите си,
тежките,
сплете в пурпурна юзда.
Озъбиха се вълците.
Питомни.
Хълбоците им пулсираха от снежната езда.
И Гладни са.
И тази нощ ще вият ...на жена.
В ледена следа от дива лапа,
утоли си жаждата.
Примигна облачно и....
Побеля.
Вятър северен невинен смях донесе.
Вледени я.
Кристален филигран нозете й уплете.
Уморена.
Сребърна гората прозвъня.
В щушулки,
динг-донг-динг...запя.
И зимна песен заразказва за сърцето-
глетчер от усмивка на дете.