автор: mimoletniq

И-с-к-а-ш ли?

.......................
Да обичаш без да те обичат е като
да си чадър, който пази от дъжда без
да го усеща.
Пишейки без да четеш книги,
знаейки друга истина, която
е най-голямата лъжа,
гледайки в точката на своето унижение,
в която се пресичат и разпръскват хиляди
други.
Да обичаш.
Без да те обичат.
Да умреш.
Искаш ли?
Да пееш фалшиво под чужд съпровод.
Да не знаеш какво е да дишаш свободно,
да шепнеш в ухото на тишината.
Да бъдеш притурка към розовите романи
без да желаеш.
Да виждаш тълпи, без дори да си част от
тълпата.
Да пушиш без да разбираш, че така ще
умреш.
И колко още ти трябва да разбереш,
че твоята съдба не е интересна за никой.
Най-голямата драма на това, е че си бил ембрион
без да изядеш плацентата, преди тя да те изгони,
да те остави безприютен
като хиляди други,
но дори по-безинтересен, защото
не искаш да споделиш и не знаеш как.
Да знаеш.
И да не знаеш.
Да обичаш без да те обичат.
Нещастно малко птиче с повредена човка.
Което отказва да яде,
и няма от чия ръка.
Да искаш да си красив, не защото е красиво,
а защото търсиш очите, жадни
не за любов, а за красота.
Искаш ли
да умреш?
Не, тогава спри да обичаш
без да бъдеш обичан.