Стоя си и се чудя... Познат ми е тоя стил. И ника познавам. А дали зад него...
Нека си се чудя :) Но ми харесват стиховете ти. Искрени и истински...
Поздрави :)
Blagodaria za podkrepata...Ne se chudi.. mislya, che ne se poznavame..vse oshte.
A nikyt mi e izbran pochti proizvolno i syvsem ne pretendira za unikalnost. Samo tuk sym Moonlight.:-)
хаос=ред
ред =сноб
сноб=неискренност
само поетът може да бъде такъв какъвто е
другите сам се мъчат...
"И от хаоса се раждат звезди"
Всичко е вътре в теб
и хаосът
на собственият ред
и болката която носиш
задължително,
защото си човек
дори и бурен вихър
защото си човек...
О, да! Стихотворението ти напомня болка от правене на разрез с тъп нож... Особено ми хареса това "изкривяваш усмивка встрани" - чудесно наблюдение, направо мога да го видя...