автор: Gergana_Yancheva

Бракът е онази институция,която легализира прането на чужди чорапи ,но не поради огромната страст на жените към този вид спорт,а поради непреодолимата фобия на мъжете към праха за пране.
Кажи ми как разбра,кога дойде моментът да се омъжиш?Кажи ми и остави тия глупости за сърцето и душата,защото на тях едва ли им е нужна халка,за да знаят ,че те имено са сърцето и душата.Кажи с няколко прости думи и моля те уточни се дали изобщо си отчела момента или сега разбираш,че е имало един такъв момент.
Кога ти стана ясно,че изход няма и е по добре да разпъваш катуна?Ти знаеше ли,че той има чорапи за пране?А слипове?Знаеше ли,че хърка нощем?А ,че гледа футбол докато на самия телевизор му се догади?Беше ли ти казал,че мрази да хвърля боклука?
Не,скъпа ,не го защитавай аз не го мразя,нито го обвинявам.Чорапите му щяха да са мръсни и с брак,и без,така че няма какво сега да ми обясняваш.Аз друго те питам-как така знаеше,че това е Той,как не се загуби в мъглата от битовистични изпарения,ако изобщо има такава дума „битовистично"?
Не,не скъпа…отплесваш се,моля ти се казах да не говорим за сърцето.Въртиш,сучеш и все натам биеш и защо,защото си мислиш,че аз споря.Казах ти вече,само питам.
Любовта…Ти си знаеш твоята.Каква любов,каква ,за каква любов ми говориш?Тая ,за която ми споменаваш тя не ходи по сватби и не се омъжва,тая стои вечна мома,за да има и вечни ергени,които да я ласкаят.В него ли видя любовта?В кое?В розите за 8-ми март или в онова гадно меченце с розово сърчиценце в лапичките,което получи за Св.Валентин?В най-лошия случай е написал стих за тебе ,който с гордост нарича Поема и ти го е рецитирал с едничката надежда да му пуснеш…Мда…
Ужасно си смешна ,знаеш ли?От къде на къде си мислиш,че имам нещо против съпруга ти?Аз те питам ,а ти не ми отговаряш,а после се сърдиш като ти казвам за мечето…така си е ,не се тревожи всички имаме по едно такова,но знаеш ли кое е успокоителното?Мечето идва година преди брака,а после като има брак си се излекувала от чуството са самоубийствен такт и в прав текст му заявяваш,че ако още един път се прибере с такава плюшена подигравка ще седи на сухо до следващия Св.валентин.
А-а,сега ти стана ясно ,нали?Сега веднага ще изкараш торбата със самоунищожителни чуства ,от които си се излекувала благодарение на брака и ще ми ги развееш като знаме.Не се безпокой и не бързай,защото докато си се лекувала от едните си се заразила от други и все тая…,така да знаеш.
Кога?Сама знаеш,че въпросът ми е повече от неуместен,но сама не знаеш,защо не отговориш с едно ясно „Не знам кога!".Това им е на омъжените жени-искат вечно да знаят всички отговори,дори когато такива няма.
Не си ли си давала сметка,че ако имаше на идея защо,как,кога и къде се е случило онова,довело до брака ти,то него сигурно вече нямаше да го има.
Да ти кажа,мисля,че имено това е проблемът на неомъжените-те все още знаят отговорите си и ако им се наложи да изперат нечие белъо ще побягнат през глава.А ти?Ти имаш причина да останеш и да изпереш без това да опорочи вътрешното ти Аз и самоуважение-брак.
Казвам ти остави сърцето и душата да си починат,не те са те завели в гражданското,а причината…Много просто,бракът е причина и повод да дадеш почивка на сетивата ,за да не ги убиеш във вечното търсене на този или онзи отговор.
Струва ти се ,че не е така,че няма романтика?О,напротив и е така,и има романтика.Да кажеш истината не означава да убиеш романтичното у двама ви.Романтиката,онова на което казваш любов,приятелството,уважението и другите сантиментални подробности ,те са проява.Проява на онова,което искаш да направиш за него,но не са причината да се омъжиш.
Да ти кажа ли какво мисля,мисля че причината да се женим и омъжваме е част от еволюционният план на едно човешко същество-ще се родиш,ще порастнеш,ще идеш на училище и ще се дипломираш,после ще идеш в университет,ще си намериш професионалното призвание,а какво остава за другото-цял живот ли ще се натискаш по пейките?Така стигаме до брака ,а заговаряйки за него и до онази част с правенето на избор…
Е,аз ти казвам,а какво ще си избереш си е твоя работа.
Бракът е онази институция,която легализира прането на чужди чорапи ,но не поради огромната страст на жените към този вид спорт,а поради непреодолимата фобия на мъжете към праха за пране.Романтика ,чувства и емоции има и преди подписа ,има и след това и както казва мъжът ми „Необходимо е възпитание на чувствата!" и го казва с такъв патос,че остава само да му вярваш…